Pravoto.com - закони, съдебна практка, юридически анализи, документи Електронно издание за юристи
За контакт За контакт

Търсене в документи

(Р 164-2011-I НО) Решение № 164/13.04.2011 г., I НО, н.д. 1058/2011 г.

2011 Върховен касационен съд

Приетите от окръжния съд фактически положения не обуславят съставомерност на деянието като „трафик на хора”, а налагат оправдаване на подсъдимия, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Изводът, че специалната цел по чл. 159 б вр. чл. 159 а НК е налице, почива единствено на предположения, което е в разрез с чл. 303, ал. 1 НПК. Гласни доказателства в тази насока липсват. Никой от свидетелите не е заявил, че целта на пътуването е била пострадалата да бъде използвана за развратни действия. 

Евентуалното съгласие на жертвата, ирелевантно за състава на престъплението, ако има такова, следва да е дадено към същия момент. 

Решение № 164/13.04.2011 г., I НО, н.д. 1058/2011 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА


при секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Николай Любенов


изслуша докладваното от
съдия И. касационно дело № 1058 по описа за 2011 г

 

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. М. К., депозирана чрез защитника му, срещу осъдителната част на въззивна присъда на Пловдивски окръжен съд № 130 от 11.11.2010 г, по ВНОХД № 2428/10.


С въззивната присъда е отменена присъда на Пловдивски районен съд № 313 от 17.06.2010 г, по НОХД № 780/08, относно произнасянето по обвинението по чл. 159 б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 1.03.2006 г до 10.03.2006 г, в[населено място], е набрал и транспортирал от[населено място] до Г. „К.”, отделно лице: Н. Й. М., и на 11.03.2006 г, я е превел през границата на страната, през Г. „К.”, с цел да бъде използвана за развратни действия в чужбина, в Република Италия, независимо от съгласието й, с оглед на което и на основание чл. 159 б, ал. 1 вр. чл. 159 а, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, като е признат за невинен в това: деянието да е извършено чрез въвеждане на пострадалата в заблуждение относно целта на пътуването до Р. Италия, с оглед на което е оправдан по обвинението по чл. 159 б, ал. 2 вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 НК, както и е осъден да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от деянието по чл. 159 б, ал. 1 вр. чл. 159 а, ал. 1 НК, в размер на 500 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 лв, осъден е да заплати разноските по делото, в размер на 700 лв, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 50 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част.


С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за невиновен, както следва:


- в това: на неустановена дата в периода от 1.03.2006 г до 10.03.2006 г, в[населено място], да е набрал и транспортирал от[населено място] до Г. „К.”, отделно лице: Н. Й. М., и на 11.03.2006 г, да я е превел през границата на страната, през Г. „К.”, с цел да бъде използвана за развратни действия в чужбина, в Р. Италия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез въвеждане на пострадалата в заблуждение относно целта на пътуването до Р. Италия, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 159 б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 вр. вр. ал. 1 НК,


- в това: за времето от 11.03.2006 г до 29.03.2006 г, в[населено място], Р. Италия, с користна цел да е склонявал Н. Й. М. към проституция, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 НК,


- в това: за времето от 11.03.2006 г до 29.03.2006 г, в[населено място], Р. Италия, да е принудил Н. Й. М. да извърши нещо, противно на волята й / да работи като проститутка /, чрез използване на сила и заплашване, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 143, ал. 1 НК.


С присъдата са отхвърлени предявените от пострадалата срещу подсъдимия граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, както следва: за сумата 15 000 лв, за деянието по чл. 159 б НК, за сумата 10 000 лв, за деянието по чл. 155 НК, и за сумата 5 000 лв, за деянието по чл. 143 НК.


С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Пловдивският окръжен съд е извел неверни доказателствени изводи относно деянието „трафик на хора”. Извършил е превратен анализ на доказателствените източници, приемайки, че специалната цел, а именно: пострадалата да бъде използвана за развратни действия в Р. Италия, е била налице към момента на деянието. Липсват доказателства за това, че още в Р. Б., преди да бъде предприето пътуването до Италия, св. М. е била наясно, че ще проституира в чужбина. Налице е противоречие в изводите на съда, тъй като е прието от фактическа страна, че пострадалата не е била въведена в заблуждение относно действителната цел на пътуването, а е решила да замине, за да се види със свои приятелки в Италия, чрез които да си потърси работа. В мотивите към въззивната присъда липсва отговор на изложените от защитата съображения. Допуснато е нарушение на принципа на непрекъснатост на съдебното заседание по чл. 259 НПК. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като липсва съставомерност по чл. 159 б НК. Наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.


В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата.


Частният обвинител и граждански ищец или неин повереник не се явяват и не вземат становище по жалбата.


Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

 

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

 

Въззивният съд е възпроизвел фактическата обстановка, приета от първата инстанция, без да посочи дали приема нови фактически положения и какви са те. Извършил е собствен доказателствен анализ, приемайки, че подсъдимият е действал със специалната цел по чл. 159 б, ал. 1 вр. чл. 159 а, ал. 1 НК, а именно: използване на жертвата за развратни действия при наличие на съгласие от нейна страна.


При тази конструкция на мотивите към въззивната присъда може да се счете за прието от фактическа страна следното: Подсъдимият предложил на св. М. да го придружи до Р. Италия, където той възнамерявал да осъществи търговска дейност / внос на автомобили от чужбина /. Той съобщил на свидетелката целта на пътуването си и тя се съгласила да го придружи. Пострадалата възнамерявала да замине за Италия, за да срещне там със свои познати, чрез които да започне работа. Преди пътуването не бил воден разговор тя да проституира в Италия. След пристигането им в[населено място], Р. Италия, св. М. уведомила подсъдимия, че ще работи като миячка на съдове, но той се възпротивил и я мотивирал да се откаже. Пострадалата обаче заминала за друг град, без негово съгласие, а след известно време му се обадила, като плачела и молела да я прибере. Той се отзовал на молбата й и я превозил обратно до[населено място]. Тя пожелала да се върне в Б. и той й осигурил средства за целта. По време на престоя си в чужбина, св. М. се обадила на майка си и й казала, че подсъдимият я склонявал да проституира в Италия.


Въззивният съд е оправдал подсъдимия за това, че пострадалата е била въведена в заблуждение относно действителната цел на пътуването до Италия. В същото време е приел, че св. М. е изведена от страната, за да бъде използвана за развратни действия, въпреки нейното съгласие, и едновременно с това, че целта на пътуването е била правомерна. Следователно, въззивният съд е влязъл във вътрешно противоречие по въпрос, касаещ съставомерността на деянието по чл. 159 б вр. чл. 159 а НК, а именно: целта на дееца.


Настоящето производство е единствено по жалба на подсъдимия. Приетите от окръжния съд фактически положения не обуславят съставомерност на деянието като „трафик на хора”, а налагат оправдаване на подсъдимия, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Изводът, че специалната цел по чл. 159 б вр. чл. 159 а НК е налице, почива единствено на предположения, което е в разрез с чл. 303, ал. 1 НПК. Гласни доказателства в тази насока липсват. Никой от свидетелите не е заявил, че целта на пътуването е била пострадалата да бъде използвана за развратни действия. Самата пострадала не е твърдяла това, нито подсъдимият е дал обяснения в такъв смисъл. О. по-малко са налице доказателства, че св. М. е дала съгласие да бъде използвана за развратни действия, както е приел въззивният съд. Пострадала не е заявила да е воден разговор в Б., че пътуването е свързано с бъдещата й работа като проститутка в Италия.

Напротив, въззивният съд е приел, че целта на пътуването е била подсъдимият да осъществи търговска дейност, а пострадалата да си потърси работа, без уточнение от какво естество.


При това положение, може да се направи следното обобщение: от една страна, липсват каквито и да било гласни или други доказателства, че целта на пътуването е била използването на пострадалата за развратни действия в Италия, въпреки нейното съгласие, а, от друга страна, като релевантен факт е прието, че целта на пътуването е била правомерна. Приетото от фактическа страна, че св. М. е била склонена да проституира в Р. Италия, в какъвто смисъл са нейните показания, има отношение към съставомерност по чл. 155 НК, по което обвинение подсъдимият е оправдан и липсва съответен протест. За да е съставомерно деянието по чл. 159 б, ал. 1 вр. чл. 159 а, ал. 1 НК, следва специалната цел, предвидена в закона / в случая, жертвата да бъде използвана за развратни действия /, да е налице още към момента на осъществяване на изпълнителното деяние.

Евентуалното съгласие на жертвата, ирелевантно за състава на престъплението, ако има такова, следва да е дадено към същия момент. В случая, от фактическа страна е прието, че целта на пътуването е била правомерна и пострадалата се е съгласила на пътуването при тези условия. Друго би било положението, ако деецът е декларирал правомерна цел, а всъщност е целял да използва жертвата с някоя от целите по чл. 159 а, ал. 1 НК, тоест е въвел жертвата в заблуждение. В случая, такива факти не са приети, а е прието обратното, че св. М. не е въведена в заблуждение относно действителната цел на пътуването, респективно, подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 159 б, ал. 1 вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 НК, срещу което липсва съответен протест.


По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата следва да бъде уважена, като подсъдимият бъде оправдан, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

При този изход на делото става безпредметно обсъждането на останалите доводи, насочени към смекчаване наказателноправното положение на подсъдимия. ВКС счита, че следва да се произнесе и по гражданската отговорност, която е функционално обвързана с наказателната, тоест, с оправдаването на подсъдимия следва да бъде отхвърлен и предявеният срещу него граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, касаещ деянието по чл. 159 б НК, в размер на 15 000 лв. При този изход на делото, подсъдимият не следва да заплаща държавна такса и разноски, което предполага въззивната присъда да бъде отменена в посочената част.

 

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,


Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ въззивна присъда на Пловдивски окръжен съд № 130 от 11.11.2010 г, по ВНОХД № 2428/10, както следва:


- в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда относно оправдаването по чл. 159 б НК, и в частта относно осъждането по това обвинение, като ОПРАВДАВА подсъдимия В. М. К. по чл. 159 б, ал. 1 вр. чл. 159 а, ал. 1 НК, за това, че на неустановена дата в периода от 1.03.2006 г до 10.03.2006 г, в[населено място], е набрал и транспортирал от[населено място] до Г. „К.” Н. Й. М., и на 11.03.2006 г я е превел през границата на страната с цел да бъде използвана за развратни действия в чужбина, в Р. Италия, независимо от съгласието й,


- в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда относно произнасянето по гражданската отговорност, и в частта, с която е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия за вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД, претърпени от деянието по чл. 159 б НК, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Й. М. срещу подсъдимия В. М. К. граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от деянието по чл. 159 б НК, за сумата 15 000 лв,


- в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и разноските по делото.


Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


ОСОБЕНО МНЕНИЕ


Не споделям мнението на мнозинството по изхода на делото.


Струва ми се преди всичко, че мотивите за осъждането на подсъдимия са останали неразбрани, за които значителен принос има въззивният съд заради предпочетения от него начин да изложи съображенията си.


При всички случаи обаче е според мен процесуално недопустимо подсъдимият да бъде оправдан в тази инстанция. Ако ВКС е наистина прав да смята че ПОС е допуснал „вътрешно противоречие по въпрос, касаещ съставомерността на деянието по чл.159б, във връзка с чл.159а НК, а именно: целта на дееца”, или че тази цел „почива единствено на предположения... в разрез с чл.303, ал.1 НПК” /с.4 от решението/, изходът от делото би могъл да бъде само един – отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, както разпорежда чл.354, ал.3, т.2 НПК за случаите на допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила.


/Пл.Томов/ 

 

Препратки към съдебна практика

Няма открити